1И Той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него. 2И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му? 3Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него. 4А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом. 5И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели. 6И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше. 7И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове. 8И заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса; 9но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте с две дрехи. 10И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам. 11И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях. 12И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят. 13И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха. 14И цяр Ирод чу за Исуса, (защото името Му стана известно), и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и за това тия велики сили действуват чрез Него. 15А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци. 16Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Иоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал. 17Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Иоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена. 18Защото Иоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена. 19А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше; 20защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше. 21И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини, 22и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам. 23И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми. 24А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Иоана Кръстителя. 25И на часа момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя. 26И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже. 27И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата, 28и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си. 29И учениците му, като чуха това дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб. 30И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили. 31И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат. 32И отидоха с ладията на уединено място на саме. 33А като отидоха людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха. 34И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща. 35И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно; 36разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене. 37А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат? 38А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби. 39И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева. 40И те насядаха на редици, по сто и по петдесет. 41И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките. 42И всички ядоха и се наситиха. 43И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите. 44А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже. 45И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа. 46И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли. 47И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата. 48И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. 49А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха; 50защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се! 51И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си. 52Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло. 53И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата. 54И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха; 55и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той. 56И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха.