1През ония дни, когато пак се беше събрало голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им: 2Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат; 3и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч. 4И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място? 5И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем. 6И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа, 7Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях. 8И ядоха и се наситиха; и дигнаха останали къшеи, седем кошници. 9А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди души; и разпусна ги. 10И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели. 11И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето. 12А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение. 13И остави ги, влезе пак в ладията, и мина на отвъдната страна. 14Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб. 15И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода. 16И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб. 17А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви? 18Като имате очи, не виждате ли? и като имате уши, не чувате ли? и не помните ли? 19Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Дванадесет. 20И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем. 21И каза им: Не разбирате ли още? 22Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него. 23И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо? 24И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят. 25После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно. 26И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, [нито казвай това някому в селото]. 27И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз? 28А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците. 29Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос. 30И заръча им никому да не казват за Него. 31И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне. 32И явно говореше тая дума. А Петър Го взе настрана и почна да Го мъмри. 33А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща. 34И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва. 35Защото който иска да спаси живота {Или душата; така и до края на главата.} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси. 36Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си? 37Защото какво би дал човек в замяна на живота си? 38Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.